През епохите театралното изкуство се е променяло под влиянието на различни събития и течения. След V век църковните догми оказват много силно влияние върху обществото, а с появата на средновековните градове по улиците и площадите започват да се организират и първите представления. Пътуващи трупи разиграват библейски сцени, а църковната драма се използва от църквата за нейните цели. Голяма част от представленията са свързани с чудесата и мистериите.
През XV век в Англия се поставят спектакли от Плавт, Теренций и Сенека, но истинските промени настъпват едва по времето на Елизабет I, когато се издига качеството на театъра. В средновековната култура мистерията е била израз на разцвета на средновековните градове и култура, но католическата църква и реформаторското движение са силно критични към нея. Реформаторското движение се развива е Европа през XVI век и поддържа принципа за „лична връзка с Бог“.
Именно тогава се появява алегоричният жанр и в театъра започва изграждането на типичния образ – героите отразяват определен човешки порок или добродетел, но са лишени от индивидуален характер. През 1576 година са създадени първият обществен и първият частен театър в Англия.
Така през втората половина на XV век се ражда фарсът. Пътят на неговото развитие е дълъг и той оказва голямо влияние върху бъдещото развитие на западния театър. С времето съвременният театър става много разнообразен и в него се появяват различни форми и стилове. Светската драма се появява значително по-късно – едва през XIII век, когато се появяват нови театрални жанрове. Първата светска драма е свързана с името на французина Адам де ла Ал (ок. 1238-1287).
