Мюзикълът е особен сценичен жанр, при който в неразривно единство се сливат няколко вида изкуство – драматичното, музикалното, вокалното, хореографското и пластичното. Днес този жанр се е превърнал в един от най-сложните и своеобразните и в него в една или в друга степен намират отражение почти всички стилове на сценичното изкуство.
Първоначално в Древна Гърция театърът е представлявал синтез от пеене, пластика и диалог, но сливането на драма, музика и танци в съвременния смисъл датира от 20-те години на XX век. Неофициалната история на мюзикъла започва още през XIX век в Съединените щати, когато е възникнала оперетата, от която впоследствие се ражда мюзикълът. Мюзикълът значително се различава от оперетата по това, че освен музикалните изразни средства, в него активно се използват танците и драмата. В сравнение с драматичния театър съществуват други особености, една от които е фокусирането върху търговската полза.
Характерно за мюзикъла е, че той изисква универсална сценична подготовка на актьорите, каквато е била приета на Бродуей. Неговият успех се дължи както на изкуството на творческия екип, така и на уменията на продуцента. Работата над даден спектакъл изисква отказ от участие в други проекти и постигането на технологично съвършенство. Целта е да се постигне една и съща реакция от страна на публиката, независимо от нейния състав. Освен това сложните зрелищни ефекти се превръщат в отличителен белег на съвременния мюзикъл.
Контактът на такива спектакли с публиката може да се сравни с възприемането на филм – художественото произведение не се променя в зависимост от реакцията в залата, тъй като то е създадено веднъж завинаги. Понижаването на интереса на публиката е равнозначно на смърт за творческия проект.
Европейската театрална традиция има по-стационарен характер с постоянна трупа и с по-голямо разнообразие на постановките. Това предполага съвсем различен от американския стил на работа, както и друг вид взаимоотношения с публиката – по-интимни и по-сложни. Всекидневно актьорите изпълняват различни роли и във всяко представление установяват контакт с публиката, опитвайки се да спечелят нейното внимание и да се приспособят към реакцията й.
Ето защо, няма нищо чудно, че в театъра няма две еднакви представления. И въпреки че жанрът мюзикъл е изключително привлекателен за всички актьори, не навсякъде по света той се явява най-успешния вид постановка.
Снимка: seattletimes.com, neontommy.com
Най-забележителното постижение от развитието на “черната култура” е появата на джаза. Той става толкова популярен, че в началото на Втората световна война в Америка е било почти невъзможно да се намери развлечение, в което да не са включени джаз елементи. От примитивна негърска музика джазът се превръща в музика, която разказва философията на американското битие и променя драматичния жанр на спектакъла. Джазът обединява всички съществували по-рано жанрове, в резултат на което се ражда мюзикълът.