Питър Брук е известен английски режисьор-постановчик. Театърът „Питър Брук“ не е театрално помещение, нито е театър, носещ неговото име. Това е панорама на спектакли, които са били създадени от него и са боло обединени от неговата воля, талант и от театралните му идеи.
Съдбата на Питър Брук е уникална по творческата си продължителност и е съпроводена с идеи и с неизчерпаемата енергия на неговото художествено творчество.
Той е роден през 1925 година. Учи в Оксфордския университет. Неговият режисьорска дейност започва през 1943 година с постановката „Трагедията на доктор Фауст“ Марлоу в театъра „Торч“ в Лондон. Тогава Брук е само на 17 години. И на 20-годишна възраст вече е създал повече от шест спектакъла в професионални театри, включително и един за известния репертоарния театър в Бирмингам. Става въпрос за „Адската машина“ на Кокто, „Пигмалион“ и „Човекът и свръхчовекът“ на Шоу, както и „Крал Джон“ на Шекспир. Оттогава нито славата, нито музата са изоставили този режисьор.
Когато Брук е само на 21 години, Бари Джаксън, обновяващ по това време Шекспировия Мемориален театър, го кани в Стратфорд на Ейвън. Една година по-късно младият режисьор поставя тук спектакъла „Ромео и Жулиета“ (1947) и той се превръща в сензация. Критиката започва да пише за Брук и се дискутира за работата му, което се прави и до днес (но без да се спори повече за неговия талант). За Брук са написани планини от книги и статии, но всички автори са единодушни, че той е велик режисьор и че той винаги ще бъде представител на театъра на XX век.
Брук е привърженик на режисьорския театър. Всички негови представления винаги са изпълнени в съответствие с личната му художествена воля, с неговите мисли и настроения. Всичко в тях е създадено от Брук – от сценографията до реда на спектаклите. Но той винаги е поставял спектаклите си по различен начин, като те са много разнообразни, но в същото време са обединени в едно цяло – театърът на Питър Брук. И в този „театър“ Брук е работил през целия си живот с неимоверно напрежение. До 1971 година той е поставил петдесет и седем драматични постановки, седем опери, седем филма и пет телевизионни спектакъла (като четири от сценариите са написани от самия Брук). Освен това той пише множество статии и дава интервюта. През 1968 публикува книгата си „Празно пространство“, след което издава „Подвижната точка“ (1987) и „Отворената врата“ (1995).
