Театърът на Питър Брук

Питър Брук е известен английски режисьор-постановчик. Театърът „Питър Брук“ не е театрално помещение, нито е театър, носещ неговото име. Това е панорама на спектакли, които са били създадени от него и са боло обединени от неговата воля, талант и от театралните му идеи.

Съдбата на Питър Брук е уникална по творческата си продължителност и е съпроводена с идеи и с неизчерпаемата енергия на неговото художествено творчество.

Той е роден през 1925 година. Учи в Оксфордския университет. Неговият режисьорска дейност започва през 1943 година с постановката „Трагедията на доктор Фауст“ Марлоу в театъра „Торч“ в Лондон. Тогава Брук е само на 17 години. И на 20-годишна възраст вече е създал повече от шест спектакъла в професионални театри, включително и един за известния репертоарния театър в Бирмингам. Става въпрос за „Адската машина“ на Кокто, „Пигмалион“ и „Човекът и свръхчовекът“ на Шоу, както и „Крал Джон“ на Шекспир. Оттогава нито славата, нито музата са изоставили този режисьор.

Когато Брук е само на 21 години, Бари Джаксън, обновяващ по това време Шекспировия Мемориален театър, го кани в Стратфорд на Ейвън. Една година по-късно младият режисьор поставя тук спектакъла „Ромео и Жулиета“ (1947) и той се превръща в сензация. Критиката започва да пише за Брук и се дискутира за работата му, което се прави и до днес (но без да се спори повече за неговия талант). За Брук са написани планини от книги и статии, но всички автори са единодушни, че той е велик режисьор и че той винаги ще бъде представител на театъра на XX век.

Брук е привърженик на режисьорския театър. Всички негови представления винаги са изпълнени в съответствие с личната му художествена воля, с неговите мисли и настроения. Всичко в тях е създадено от Брук – от сценографията до реда на спектаклите. Но той винаги е поставял спектаклите си по различен начин, като те са много разнообразни, но в същото време са обединени в едно цяло – театърът на Питър Брук. И в този „театър“ Брук е работил през целия си живот с неимоверно напрежение. До 1971 година той е поставил петдесет и седем драматични постановки, седем опери, седем филма и пет телевизионни спектакъла (като четири от сценариите са написани от самия Брук). Освен това той пише множество статии и дава интервюта. През 1968 публикува книгата си „Празно пространство“, след което издава „Подвижната точка“ (1987) и „Отворената врата“ (1995).

Публикувано в Без категория | Етикети: | Коментарите са изключени

Великият театър

Как и защо театърът е „велик“ и „знаменит“, и защо спомените за него се съхраняват в продължение на векове и векове, са въпроси, които остават без отговор и до днес? Безспорно не можем да се усъмним във величието на античния театър, защото древността е дала невероятни модели на театралното изкуство, към които човечеството многократно се е връщало през различните периоди от своето съществуване.

Когато говорим за „театъра на Питър Брук“, разбира се нямаме предвид зданието на самия театър, а особеният стил спектакли, поставени от големия режисьор на различни места и в редица страни. През XX век с името на режисьора се свързва особен и характерен само за него „вид театъра“. Когато говорим за театъра „комедия дел арте“, също не се има предвид театралното здание, а специфични със своите закони, театрални представления. Така под наименованието „велик театър“ може да става въпрос за известна личност, която е създала този театър, но също и за талантлив създател на драматични произведения, както и за отделен актьор, който е създал уникална театрална
трупа или хилядолетна традиция. И на края, може да става въпрос за самите театри, имащи постоянен театрален дом в продължение на векове , както например „Ла Скала“ или „Большой театр“.

Исторически погледнато многократно са възниквали спорове по въпроса дали театърът като форма на изкуство ще умре или не. Църквата е забранявала театралните представления, а след това новопоявилото се киноизкуство, според експертите е трябвал да унищожи театъра. Въпреки че това не е станало, днес театърът се изправя пред един още по-мощен конкурент – интернет. Театърът наистина много често е водел борба за своето оцеляване, тъй като той е скъпа „играчка“. За да запази зрителите си той е трябвало да използва най-невероятни начини – от намаляване на цените на билетите, до най-необичайна реклама и слизането му дори на нивото на примитивните развлечения. И все пак театър е оцелял и продължава да привлича публика. Привлича с това, което не притежава никое друго изкуство – живият човек, неповторимостта на непосредствения контакт на живото изкуство с публиката, с очарованието на това, че театърът е уникално изкуство – само то се създава „тук“, в този момент и пред очите на публиката. Театралното изкуство днес се възприема като най-благородното изкуство – в действителност посещението на театъра се е превърнало в ритуал, за който трябва да се подготвим.

Историята на театъра е и историята на човешката душа, нейното падение и възходът й. Осъществявайки прехода от античния до съвременния театър, можем да научим много за самия човек, за промяната на човешкото съзнание, морал, етика и дори за психиката, които са настъпили. Ние ще видим егоистичните борби и истинските страдания, но ще научим и как човек възприема света след войни и революции. Ще почувстваме че светът е загубил равновесие и колко болезнена е новата констатация, че липсва стабилност. Целият театър първоначално е бил насочен към човека. Някои представления са предизвиквали в него катарзис, ужас и състрадание, а други – радост и утеха. Ето защо е невъзможно театърът да не бъде обичан.

Публикувано в Без категория | Коментарите са изключени